Бележки


Съвпадения 351 to 392 of 392

      «Предишен «1 ... 4 5 6 7 8

   Бележки   Свързано с 
351 Стоян ДимитровСпиров е живял поччти век. Той е бил един от будните и интелигентни хора на Спасово, първия човек от тук със средно образование. Завършил е средното земеделско училище в "Образцов чифлик" в гр. Русе, бил е учител в Спасово, председател на земеделската дружинка в Спасово, участрвал в Дуранкулашките събития от 1900г., след тях емигрира в Румъния. След връщането си от там е съден в гр. Варна. Дългогодишен съветник към Варненския окръжен съвет. ДИМИТРОВ СПИРОВ, Стоян (I13862)
 
352 СтояноваПавлова - учителка Мария (I6302)
 
353 Странджански бежанци от с. Голям Дервент. В далечната 1880 година те поемат едно дълго и мъчително преселение към далечна Добруджа, подложени на непрекъснато насилие и изтребление от турски разбойници, пресичащи безнаказано близката граница с българските земи непосредствено след Освобождението.

Двама братя Димитър и Колю Спирови заедно с една от сестрите си се заселват в с. Спасово.
Димитър Спирово е един от инициаторите за довеждането тук на група българи от с.Г.Дервент.
През турско време е чирак при турци в селото.
Умира на 90 години, на надгробния му камък, който се намира в източната част на спасовските гробища , е записана следната философска мисъл: "Животът е суета". 
СПИРОВ, Димитър (I13865)
 
354 Съби Христов Дянков починал през 1907 г. Забележка - данните са взети от община гр .Добрич по оставени наследници ДЯНКОВ, Съби (I7465)
 
355 таксито Диян (I5697)
 
356 Тодор Каблешков е роден в Копривщица на 01.01.1851г. в родолюбиво и заможно семейство. Цялата Каблешкова фамилия се ползвала с доверието на турската власт, но имала и почитта на българите от техния край. През 1867 г. Тодор Каблешков заболява тежко. Това става причина да прекъсне образованието си и да се завърне в Копривщица. Тук започва неговата обществено просветна дейност. Основава младежко ученическо дружество за просвета и знания "Зора". Когато година по-късно Каблешков заминава за Цариград, за да продължи образованието си във френския лицей „Мехтеп Султание”, той вече е бил напълно оформен като бъдещ апостол и достига до идеята за освобождение от османското иго. През 1871г. Тодор Каблешков напуска преждевременно лицея и се завръща отново в Копривщица с едничката цел – да работи за освобождението на народа. В лицето на младия Каблешков Левски намира талантлив последовател и помощник в този край. Той е истински ученик на Левски. На 20 април 1876г. черковните камбани в Копривщица започват да бият, въстаниците обличат своите униформи, въоръжават се и по заповед на Каблешков се построяват в три групи. Две от тях се насочват към конака, където е отседнал Неджеб ага, а третата е изпратена на пътя за Пловдив, за да предотврати оттеглянето на турската команда. На каменното мостче към конака пуква първата пушка и турското заптие Карахюсеин е убито, после пада и мюдюрина. Конакът е превзет и над него се развява въстаническото знаме. Жребият е хвърлен и Тодор Каблешков написва историческото кърваво писмо до Волов и Бенковски в Панагюрище, като изписва на него кръст от кръвта на убитите турци. "Братя! Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках неколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме, и убихме мюдюра с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище… Копривщица, 20 априйл 1876 г. Т. Каблешков" . Въпреки пламенният дух, добрата организация и голямото желание за победа, априлското въстание търпи провал. Повечето революционери за заловени. На 3 юни Тодор Каблешков, даскал Найден и Ботя Комитата, оковани във вериги, са подкарани към Търново. Каблешков е изтощен и не може да се държи на краката си, поради което турците го качват на кон. В негово лице турските заптиета виждали един много образован българин, служил в Баронхиршовата железница, наричали го "Телеграфа" и се отнасяли с известно уважение към него. От Търново на път за Пловдив Каблешков е настанен в Габровския конак. Пашата на града преценил, че от този високообразован комита може да научи много важни сведения за участниците и водителите на въстанието. Каблешков е поставен в заптийската стая при караула, а другите бунтовници са отведени в затвора. Чаушинът, виждайки окаяното му състояние, заповядал да му развържат ръцете. Към полунощ на 16 юни, когато всички заспиват, Тодор Каблешков става, взима един пищов на турско заптие и се прострелва в гърдите. Въпреки опитите на караула да спре изтичащата кръв, той издъхва. КАБЛЕШКОВ, Тодор (I11781)
 
357 Тони Антония (I6278)
 
358 убит Ради (I7441)
 
359 убит в Отеч. война ВАСИЛЕВ, Йордан (I7351)
 
360 Убит във Втората Световна Война в Унгарско село. Бомба разкъсва краката му. ГЕОРГИЕВ, Иван (I0000046)
 
361 убит зад граница като учител Янко (I6086)
 
362 убит като овчарче Димитър (I5494)
 
363 убит на фронта Жеко (I6372)
 
364 Убит от партизаните на девети септември, бил е главен уител и носил заплатите на учителите. Неизвестен (I0000886)
 
365 убит по границата Стоян (I5902)
 
366 Умира в следствие на Сталинските репресии. ФИЛИПОВ, Димо (I0001805)
 
367 умира ерген Демир (I6368)
 
368 умрял Йордан (I5462)
 
369 умрял малък Костадин (I5353)
 
370 умрял малък Минчо (I5354)
 
371 умрял малък Милан (I5355)
 
372 умрял малък Евтим (I5360)
 
373 умрял малък Желязко (I5361)
 
374 умряла Марияна (I5474)
 
375 умряла Елка (I5475)
 
376 умряла малка Иванка (I5352)
 
377 умряло дете Желязко (I5276)
 
378 Участвал в Балканската война . През 1912г. е пленен в Одрин от гърците които са го карали да се каччи на турското минаре и да засвири с гайда. Той се е замислил, че ако се качи и засвири ще го застрелят турците, ако не се качи ще го застрелят гърците затова решил да бяга , ако е рекъл Господ ще се спаси. И така и станало , успял да избяга в село Татарлар, Одринско. БЕКЯРОВ, Петър (I13991)
 
379 Участвал в битката при Печ Унгария и битката при Драва в трети корпус с командващ ген. лейтенант Тодор Тошев който заема позиции на западния участък, граничещ на север с разграничителната линия на Първа българска армия със съседната от север 57-а съветска армия от III-ти украински фронт - Кадаркут-Надкорпад-Йотвьошкони; на юг-река Драва; на запад-каналът Риняпатак и на изток разграничителната линия с Четвърти корпус на Първа българска армия. (предполагам, че е бил част от 12-та пехотна дивизия с командир ген.майор Стефан Таралежков , но не съм сигурна)

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=34647

http://www.otbrana.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_5306

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?7537-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E0%F2%E0-%E0%F0%EC%E8%FF-%EF%F0%E8-%C4%F0%E0%E2%E0/page4


https://www.youtube.com/watch?v=UabtuaXdEms 
ГЕОРГИЕВ СПИРОВ, Кольо (I13494)
 
380 учител ДОБРЕВ, Слави (I6331)
 
381 учител в Паскалево Киро (I7369)
 
382 учител встроителен техникум Георги Стоев (I6161)
 
383 учителка Петранка (I7590)
 
384 Фамилията е по данни от книгата на Рангел Чомаков- "Пъдарско" Петко (I17908)
 
385 Х - беше магазинер вРилци Йордан (I6183)
 
386 Х - истински син на Митьо - описан Жеко (I6195)
 
387 хамутчията Георги Ташев (I5959)
 
388 Цикото Васил (I5731)
 
389 читалищен секретар Ташко (I5892)
 
390 шивача Тодор (I7395)
 
391 яйчаря Ангел (I6379)
 
392 Яни Бъчваров приютява Васил Левски в дома си и участва в изграждането на първия нелегален комитет в лозето на хайдук Вълкан. БЪЧВАРОВ, Яни (I0001249)
 

      «Предишен «1 ... 4 5 6 7 8



↓ -> ↓

// (c) 2015 Всички права запазени